"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши.
Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за човешката природа и за което не можем да се досетим - и в това е целият му ужас. В него Вапцаров не е нито монумент, нито случайна жертва. Той е човек, направил своя съзнателен избор и понесъл възможно най-тежките последствия от него. Трудно ми е да преценя за кого повече е тази книга - за живите или за мъртвите. Защото всяка смърт отнема от онези, които остават след нея, много повече от изгубения близък човек. Адските кръгове са много повече и се простират далеч преди и след, достигайки чак до днешното." Елена Алексиева
"Това изследване е безпощадно спрямо всякакви манипулации относно Вапцаров, неговия архив в паметта на българите и неговото творчество. Изпълнено е с научна точност, с много прозорливост в търсенето - изворовият материал е безспорен и в голяма част непознат - без идеологизации или субективизации. Издаването му е просто дълг към българското себепознание." Младен Влашки