Задругата - книга 3 - Сказанието
1868: Защо се провали Раковски?
Манастирът си бе все същият - от векове едно от тайните хранилища на древни книги, стари документи, и всякакви вещории - някои на повече от хиляда години. И монахът бе същият - един от няколкото, посветени в пазенето на най-голямата ценност на Задругата - спомена за историята.
Синеокият пристъпи вътре. Чакаха го. Старецът го въведе в библиотеката. Това бе официалната част, където често бяха влизали дори турци. Важните работи не бяха тук, а из пещери и специални укрития в околността. Известно количество документи имаше и в добре прикрито подземие.
– Ето я... - каза Старецът. - Отне ни седем години да я намерим и още една нашите хора да я препишат на ръка. Искаше я Раковски, но стигна до теб.
– И той изглежда усети, че е сгрешил нещо. Че нещо му липсва - каза Синеокият.
– Не знам дали отговорите са вътре - каза Старецът, – Аз я прочетох, интересна е. Но дали има онова, което търсиш, не знам. Струва ни купища злато и време. Знаеш ли как се преписва китайски, без да знаеш езика.
Синеокият се усмихна:
– Досещам се.
Всъщност пратените в тази налудничава мисия на хиляди мили от тук бяха добре подготвени и знаеха китайски език. Но съвременния. А това бе някакъв диалект отпреди повече от хиляда години. Реално бяха преписвали йероглифите, без да ги разбират.
– Един и същи текст е на три езика - китайски, латински и стария български - каза монахът.
– Това е добре, няма да се налага превод.
– Българският е със старите букви. Древните - каза Старецът. - Някои дори преписващите не ги знаеха и са ги прерисували. Малцина дори в Задругата ги знаят. Ще си помагаш с латинския. Аз така на някои места четох.
– Аз знам древните букви на българите - каза Синеокият.
– Тогава може би ще вникнеш най-добре в текста. Това би следвало да е оригиналът, а другите два са преводи. Макар че в китайската библиотека всичко е наредено на обратно - китайският изглежда оригинален, а другото - преводи.
– Единствено абсолютната истина от първоизточника ми трябва.
Старецът се усмихна:
– Никой не може да потвърди или отхвърли написано тук. То е единствено сведение само за себе си. Но изглежда толкова истинско.
– Някак Господ трябва да подскаже отговорите на българите. Време е - каза Синеокият.
– Да, време е - съгласи се Старецът и му подаде книгата.
На подвързията - ръчно изработена, пишеше: „Сказание на Куин Янг“.
Синеокият бързо се прибра в отредената му килия и без да може да удържи вълнението си, разлисти първата страница...
Из книгата
Продукти от същата категория
Събрани стихотворения
Събрани стихотворения
50 невероятни места в България
50 невероятни места в България
Ненаситно
Ненаситно
Хроники на неведомото
Хроники на неведомото
Звезди под клепачите
Звезди под клепачите
Докторът
Докторът
Любов през решетките
Любов през решетките
Откраднаха ни
Откраднаха ни
Огнестрелни оръжия
Огнестрелни оръжия
Бомбето
Бомбето
Етюди за един пръст
Етюди за един пръст
До последната минута. Разкази
До последната минута. Разкази
100 неща, които трябва да знаем за традициите на българите
100 неща, които трябва да знаем за традициите на българите
Съвременна българска митология
Съвременна българска митология
Лиза - Пътуване с Багряна
Лиза - Пътуване с Багряна
Задругата - книга 3 - Сказанието
Задругата - книга 3 - Сказанието
Квадрат от петима
Квадрат от петима
Забравените самотници - Непознати софийски истории
Забравените самотници - Непознати софийски истории
Град на изчезващи видове
Град на изчезващи видове
