Описание
"Тогава четях изключително много и при това задълбочено. Цялото свободно време, което ми оставаше след работа, отиваше за тези занимания. През тези няколко години натрупах известен запас от знания, от които се ползвам и до днес. Нещо повече. През това време си изградих и известна представа за света и си изработих мироглед, който стана гранитният фундамент на сегашната ми борба. Към възгледите, които си изработих тогава, впоследствие ми се наложи да прибавя съвсем малко, без да променям нищо от предишното. Напротив. Сега съм твърдо убеден, че всички творчески идеи се оформят в общи черти у човека още на младини, ако изобщо той е способен да мисли творчески. Сега различавам мъдростта на старите, която е резултат от солидна аргументация, предпазливост и жизнен опит и гениалността на младите, които с щедра ръка даряват човечеството с благотворни идеи и мисли, макар понякога и в неоформен вид. Младостта дава на човечеството строителния материал и плановете за бъдещето, от които мъдрата старост слага тухлите и строи зданието, понеже така наречената мъдрост на старите не задушава гениалността на младите."В последните редове е скрит ключът към разбирането на заблудите на Хитлер, които в края на краищата довеждат неговата империя до крах. Той така и не успява да разбере, че непълноценното му образование, без надзор и напътствия от опитен учител, го лишава от правото да съди за каквото и да било извън твърде ограничените си знания. Той вярва, че изборът на онези книги и теории (в повечето случаи случаен), които чете и усвоява през младостта си, му е позволил да се докосне до истината, да узнае за света повече от другите. От Артур Шопенхауер Хитлер заимства фатализма и волунтаризма, като отхвърля всички будистки елементи. От Фридрих Ницше - концепциите за еволюцията и свръхчовека, забравяйки, че философът подкрепя теза, според която свръхчовекът по пътя към самоусъвършенстването трябва да се бори със себе си, а не с околните. Хитлер попива от Рихард Вагнер расизма и езичеството, но отхвърля неговите християнски идеи.
"Когато веднъж минавах по оживените улици в центъра на града, неочаквано се натъкнах на някаква фигура с дълго палто и къдрава черна коса. Първата ми мисъл беше: и този ли е евреин? В Линц евреите изглеждаха другояче. Заразглеждах внимателно и предпазливо тази фигура. И колкото повече се вглеждах в чертите, толкова повече предишният въпрос приемаше в мозъка ми друга формулировка. И този ли е немец? <...> Но евреите ме отблъснаха окончателно, когато се запознах не само с физическата им, но и с моралната нечистоплътност на този избран народ. Нищо не ме накара толкова скоро да променя мнението си за тях, както запознаването ми с дейността им в отделни области. Има ли на света поне едно нечисто дело, поне едно безсрамие от какъвто и да е род и преди всичко в областта на културния живот на народите, в което не беше замесен в крайна сметка някой евреин?Антисемитизмът на Хитлер има дълбоки корени, подхранвани от културния стереотип, създаден в Европа до началото на XX век. И тази нетърпимост изобщо не е частен въпрос в мирогледа на бъдещия фюрер. Напротив, вече като зрял политик той неведнъж подчертава, че неговите позиции по въпроса са принципни. Освен всичко друго той става и привърженик на теорията за "световния еврейски заговор". Това схващане е доста разпространено сред хората с неукрепнал разум, които се опитват да опростят многообразния и често хаотичен исторически процес, придавайки му някакъв смисъл и определеност чрез признаване на хипотезата за тайните сили, "управляващи историята". Хитлер не смята евреите нито за народ, нито за раса, нито за религиозна общност - за него те са "болест", симптом за разложение на националната държавност. В резултат на всичко това крайният антисемитизъм става основа на расовия мит, култивиран в Третия райх.
Както във всяка гнойна рана ще намериш червея или личинката, така и във всяка мръсна история непременно ще се натъкнеш на чифутин. Когато се запознах с дейността на евреите в пресата, в изкуството, в литературата и в театъра, у мен неизбежно се засили отрицателното отношение към тях. Никакви добродетелни уверения не можеха да помогнат тук. Достатъчно беше да се приближиш до някоя будка, да се запознаеш с имената на духовните бащи на всички тези отвратителни пиеси от киното и театъра, за да се настървиш срещу тези господа. Това е чума, това е истинска духовна чума, по-лоша от черната смърт, с която плашеха народа. А в какви несметни количества се произвеждаше и разпространяваше тази отрова! Разбира се, колкото е по-малко умственото и моралното равнище на такъв производител на низости, толкова по-безгранична е неговата плодовитост. Подобен субект навъжда безкрай такива гадости и залива с тях целия град. Помислете и за това, колко е огромно количеството на подобни субекти. Не забравяйте, че на един Гьоте природата ни дарява винаги с по 10 хиляди такива мърльовци, а всеки един от тях разнася най-лошия вид бацили навсякъде по света."
